Парламентът задължи кабинета и БНБ да работят за ускорено влизане на България в еврозоната
С огромно болшинство и с гласовете на ГЕРБ, " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи и " Демократична България " (общо 157 души " за " ) българският парламент задължи служебния кабинет на Гълъб Донев и Българската национална банка (БНБ) да работят за ускорено влизане на България в еврозоната от 1 януари 2024 година Това стана с план на решение на ГЕРБ, който планува ускорена работа по пътя към еврозоната. В него се оферират ускорени съвещания със съответните институции в зоната на единната валута за реализиране на задачата за влизане в общия валутен съюз от началото на 2024 година
Прочетете още
Предвижда се Министерският съвет и БНБ да ускорят техническите действия по подготовката по отношение на признатия предходната година народен проект за въвеждането на еврото. А в последната точка се показва, че България приема еврото по курса, по който в този момент е привързан левът с нея – 1,95583.
Предложението бе признато с необятно болшинство - за 157, срещу 28 и въздържали се 23 гласа.
" Възраждане " бяха срещу проекторешението, а Българска социалистическа партия и " Български напредък " гласоподаваха с " въздържал се ".
Според различен план на Кристиян Вигенин от Българска социалистическа партия бе препоръчано точка трета за курса да отпадне, а в точка втора да отпадне целевата дата за присъединение - 1 януари 2024 година Това предложение беше отхвърлено с едва 21 гласа за, 149 срещу и 36 въздържали се.
„ Множество държавни управления са посочили политическа воля България да се причисли към клуба на богатите и развити страни в Европейски Съюз. В момента без корав политически ангажимент за продължение на европейската интеграция бихме подложили на подозрение тази увереност на България, която от своя страна слага под сериозен риск постигането на този народен приоритет “, съобщи при представянето на причините Десислава Атанасова, ръководител на парламентарната група на ГЕРБ.
По-рано през деня шефът на Българска народна банка Димитър Радев заяви пред депутатите, че още преди влизането в Европейски Съюз България е имала проект да влезе оптимално бързо по-късно и в еврозоната и е посочвала индикативна дата за това 2009 година И също, че даже е желала да не се постанова да стои 2 години в така наречен чакалня поради това, че е във валутен ръб.
Радев разгласи, че институцията си прави работата и е изготвила механизъм за присъединение към еврозоната. По думите му обаче има 18 месеца закъснение в цялата подготовка, което е функционалност на политически решения, които не са взети.
Темата бе коментирана и от вицепремиера Атанас Пеканов , който изреди всички евентуални изгоди на България от приемане на еврото и прикани страната да не се отхвърля от пътя на финалната права. Пеканов припомни и позиция на Българска социалистическа партия, изразена по време на конгрес от 2017 година за еврото, която за разлика от в този момент е била позитивна и той я дефинира като визионерска за разлика от актуалната.
Дебатите
При дебатите за решението, което трябваше да вземе българският парламент, Десислава Атанасова от ГЕРБ акцентира, че присъединението на България към еврозоната е последна фаза на присъединение към европейската интеграционна система. Тя подсети, че българското държавно управление и институции извършиха всички условия на Европейската комисия, ЕЦБ и страните членки на Европейски Съюз, взети с решение на Народното събрание на 20 юни 2020 година
„ При подготовката с целева дата 1 януари 2024 година всички ръководещи държавни управления форсираха работата за влизане в ERM II. Приет бе народен проект и той е стратегическият документ, който употребява положителните практики “, уточни Атанасова. Тя акцентира, че в него са дефинирани разпоредбите за преизчисляване на цените, на депозитите и заемите и разпространяването на банкноти и монети, както и че е нараснала информираността на българските жители.
Депутатът съобщи, че интеграцията в еврозоната сред страните се развива по-добре, в сравнение с в Европейски Съюз като цяло. Атанасова настоя за нужда от ускорение на консултациите на Министерския съвет и Българска народна банка, което да даде „ явен сигнал на политическите сътрудници в Европейски Съюз без значение дали ще има постоянно държавно управление или служебно “.
По време на разискванията проф. Румен Гечев потвърди, че парламентарната група на Българска социалистическа партия ще гласоподава въздържал се. По думите му българските институции не са показали относителен стопански разбор с цифри и доказателства за резултати от приемането на еврото.
„ Какъв е курсът при приемането на еврото зависи от Съвета на Европа и ЕЦБ и не можем да ги задължим да ни одобряват при този курс “, сподели Гечев. Според него насъбраната инфлация не е в интерес на България. „ Без да има разбор за резултатите за българската стопанска система няма да се съгласим да се включим към „ Клуба на богатите “, сподели още депутатът и даже назова европейските страни в еврозоната „ Клуб на измъчващите се “ и направи съпоставяне, че не държим да се „ качим на влака, който се движи в противоположна посока “.
Десислава Атанасова увери, че 44-то Народно заседание през 2020 година е приел, че при този обменен курс е решил България да влезе в еврозоната.
Костадин Костадинов от „ Възраждане “ съобщи, че е неприемливо и несъобразно решение за приемане на еврото преди да се знае какъв ще е анализът от Българска народна банка. Той цитира документи на Европейски Съюз като доказателство, че има възможност обменният курс да се договаря. Като образец даде Словакия, която три пъти трансформира курса на словашка крона евро, докато престоява в ERM II. Костадинов изрази подозрение, че европейските институции ще се съгласят на настоящия закрепен курс. Той настоява да се съблюдават разпоредбите, като се изиска авансово от ЕЦБ да се произнесе по препоръчаните текстове. Депутатът се закани, че в случай че преди този момент се гласоподава решение, от партия „ Възраждане “ ще сезират Конституционния съд и Европейския съд.
" Възраждане " даже смеси тематиката за приемането на еврото с решението от предходния парламент за вдигане на ветото против Северна Македония за начало на договарянията за присъединение към Европейския съюз.
Климент Шопов от „ Възраждане “ сподели, че светът е пред дългова рецесия и тъкмо в този миг страната ни ще загуби паричния си суверенитет. Той счита, че би трябвало да има референдум за приемането на европейската валута.
Кристиян Вигенин от името на Българска социалистическа партия предложи в решението да се запише, че Народното събрание разпорежда на Българска народна банка да даде на Българска народна банка относителен стопански разбор за преимуществата и провокациите при присъединение на България към еврозоната със период до 30 ноември. Според втората точка на решението Министерският съвет в съгласуваност с Българска народна банка да форсира консултациите при договарянията с европейските институции, страните членки, чиято парична единица е еврото.
Мартин Димитров от " Демократична България " уточни, че еврозоната е значима за сложните времена. По думите му участието в еврозоната носи повече вложения, сигурност, благоприятни условия за напредък, благоприятни условия за развиване. " Очертава се войната да продължи. В тези сложни години еврозоната е извънредно значима опция за повече сигурност и за развиване ", сподели той.
България бе приета на 10 юли 2020 година за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от напъните на страната да влезе в еврозоната. Заедно със страната ни в двете структури бе призната и Хърватия. ЕЦБ дефинира базов курс за конвертирането н българския лев в евро от 1,95583 лева за евро, предава " Инвестор " През предходната година пък държавното управление на Кирил Петков одобри Национален проект за въвеждане на еврото - значим иституционален стадий по пътя към зоната.
Прочетете още
Предвижда се Министерският съвет и БНБ да ускорят техническите действия по подготовката по отношение на признатия предходната година народен проект за въвеждането на еврото. А в последната точка се показва, че България приема еврото по курса, по който в този момент е привързан левът с нея – 1,95583.
Предложението бе признато с необятно болшинство - за 157, срещу 28 и въздържали се 23 гласа.
" Възраждане " бяха срещу проекторешението, а Българска социалистическа партия и " Български напредък " гласоподаваха с " въздържал се ".
Според различен план на Кристиян Вигенин от Българска социалистическа партия бе препоръчано точка трета за курса да отпадне, а в точка втора да отпадне целевата дата за присъединение - 1 януари 2024 година Това предложение беше отхвърлено с едва 21 гласа за, 149 срещу и 36 въздържали се.
„ Множество държавни управления са посочили политическа воля България да се причисли към клуба на богатите и развити страни в Европейски Съюз. В момента без корав политически ангажимент за продължение на европейската интеграция бихме подложили на подозрение тази увереност на България, която от своя страна слага под сериозен риск постигането на този народен приоритет “, съобщи при представянето на причините Десислава Атанасова, ръководител на парламентарната група на ГЕРБ.
По-рано през деня шефът на Българска народна банка Димитър Радев заяви пред депутатите, че още преди влизането в Европейски Съюз България е имала проект да влезе оптимално бързо по-късно и в еврозоната и е посочвала индикативна дата за това 2009 година И също, че даже е желала да не се постанова да стои 2 години в така наречен чакалня поради това, че е във валутен ръб.
Радев разгласи, че институцията си прави работата и е изготвила механизъм за присъединение към еврозоната. По думите му обаче има 18 месеца закъснение в цялата подготовка, което е функционалност на политически решения, които не са взети.
Темата бе коментирана и от вицепремиера Атанас Пеканов , който изреди всички евентуални изгоди на България от приемане на еврото и прикани страната да не се отхвърля от пътя на финалната права. Пеканов припомни и позиция на Българска социалистическа партия, изразена по време на конгрес от 2017 година за еврото, която за разлика от в този момент е била позитивна и той я дефинира като визионерска за разлика от актуалната.
Дебатите
При дебатите за решението, което трябваше да вземе българският парламент, Десислава Атанасова от ГЕРБ акцентира, че присъединението на България към еврозоната е последна фаза на присъединение към европейската интеграционна система. Тя подсети, че българското държавно управление и институции извършиха всички условия на Европейската комисия, ЕЦБ и страните членки на Европейски Съюз, взети с решение на Народното събрание на 20 юни 2020 година
„ При подготовката с целева дата 1 януари 2024 година всички ръководещи държавни управления форсираха работата за влизане в ERM II. Приет бе народен проект и той е стратегическият документ, който употребява положителните практики “, уточни Атанасова. Тя акцентира, че в него са дефинирани разпоредбите за преизчисляване на цените, на депозитите и заемите и разпространяването на банкноти и монети, както и че е нараснала информираността на българските жители.
Депутатът съобщи, че интеграцията в еврозоната сред страните се развива по-добре, в сравнение с в Европейски Съюз като цяло. Атанасова настоя за нужда от ускорение на консултациите на Министерския съвет и Българска народна банка, което да даде „ явен сигнал на политическите сътрудници в Европейски Съюз без значение дали ще има постоянно държавно управление или служебно “.
По време на разискванията проф. Румен Гечев потвърди, че парламентарната група на Българска социалистическа партия ще гласоподава въздържал се. По думите му българските институции не са показали относителен стопански разбор с цифри и доказателства за резултати от приемането на еврото.
„ Какъв е курсът при приемането на еврото зависи от Съвета на Европа и ЕЦБ и не можем да ги задължим да ни одобряват при този курс “, сподели Гечев. Според него насъбраната инфлация не е в интерес на България. „ Без да има разбор за резултатите за българската стопанска система няма да се съгласим да се включим към „ Клуба на богатите “, сподели още депутатът и даже назова европейските страни в еврозоната „ Клуб на измъчващите се “ и направи съпоставяне, че не държим да се „ качим на влака, който се движи в противоположна посока “.
Десислава Атанасова увери, че 44-то Народно заседание през 2020 година е приел, че при този обменен курс е решил България да влезе в еврозоната.
Костадин Костадинов от „ Възраждане “ съобщи, че е неприемливо и несъобразно решение за приемане на еврото преди да се знае какъв ще е анализът от Българска народна банка. Той цитира документи на Европейски Съюз като доказателство, че има възможност обменният курс да се договаря. Като образец даде Словакия, която три пъти трансформира курса на словашка крона евро, докато престоява в ERM II. Костадинов изрази подозрение, че европейските институции ще се съгласят на настоящия закрепен курс. Той настоява да се съблюдават разпоредбите, като се изиска авансово от ЕЦБ да се произнесе по препоръчаните текстове. Депутатът се закани, че в случай че преди този момент се гласоподава решение, от партия „ Възраждане “ ще сезират Конституционния съд и Европейския съд.
" Възраждане " даже смеси тематиката за приемането на еврото с решението от предходния парламент за вдигане на ветото против Северна Македония за начало на договарянията за присъединение към Европейския съюз.
Климент Шопов от „ Възраждане “ сподели, че светът е пред дългова рецесия и тъкмо в този миг страната ни ще загуби паричния си суверенитет. Той счита, че би трябвало да има референдум за приемането на европейската валута.
Кристиян Вигенин от името на Българска социалистическа партия предложи в решението да се запише, че Народното събрание разпорежда на Българска народна банка да даде на Българска народна банка относителен стопански разбор за преимуществата и провокациите при присъединение на България към еврозоната със период до 30 ноември. Според втората точка на решението Министерският съвет в съгласуваност с Българска народна банка да форсира консултациите при договарянията с европейските институции, страните членки, чиято парична единица е еврото.
Мартин Димитров от " Демократична България " уточни, че еврозоната е значима за сложните времена. По думите му участието в еврозоната носи повече вложения, сигурност, благоприятни условия за напредък, благоприятни условия за развиване. " Очертава се войната да продължи. В тези сложни години еврозоната е извънредно значима опция за повече сигурност и за развиване ", сподели той.
България бе приета на 10 юли 2020 година за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от напъните на страната да влезе в еврозоната. Заедно със страната ни в двете структури бе призната и Хърватия. ЕЦБ дефинира базов курс за конвертирането н българския лев в евро от 1,95583 лева за евро, предава " Инвестор " През предходната година пък държавното управление на Кирил Петков одобри Национален проект за въвеждане на еврото - значим иституционален стадий по пътя към зоната.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ